Преди години нова за колегите си поради факта, че е получила художественото си образование в Европа – Чехия, Полша, Франция, Ангелина се утвърди в българската пластическа култура като автор с провокативно мислене. Сама търсеща провокацията, поради което общуването с нея често е изпитание на мисленето и ерудицията в съвременното изобразително изкуство, Ангелина изпревари теоретиците и въведе в лексиката на съсловието “девствения” термин – оксиморон – противопоставяне. Оказа се, че тя помогна на всички нас, като намери най-близката на същността й като творец метафора.

        Общата представа за стъклото е, че е само изкуство на уловената и кристализирала светлина, прозирност, крехкост, поетичност. Като възкреси от дълбоката древност технология pate de verre, Ангелина Павлова разви тази представа за стъклото. Една от посоките в творчеството й е класическата скулптурна форма с присъщата й агресивност към пространството. Скулптурният монолит не се включва в пространството, а го изтласква, за да формулира идеята на автора. През 2002 година за творбата й “Цветя на любовта”ІІ Павлова получава специалната награда за най-добра пластика на биеналето “Стъкло и градина” в Мунстер, Германия. С този пластически подход Ангелина Павлова постига първия си оксиморон за стъклото като нематериално и eдновременно с това като форма със скулптурна материалност.

        Вторият оксиморон е в присъствието на цвета в творчеството на Ангелина Павлова. Ярките тонове, привлекли множество ценители към творбите й, не носят класическата за живописта вальорност. На понятието за колорит от живописта тя противопоставя самостойността на цвета. Друг оксиморон в творчеството на Павлова е непълната представа за стъклото като материал само в дизайна. Художничката създава форми в пълната им битност на уникални произведения.

Творческият маниер на Ангелина Павлова е единство от два
противоположни подхода. Да го наречем оксиморон на екстровертно и интровертно. Екстровертният подход е следствие от технологията полиране. Съвършено полираната повърхност превръща формата в енергийно ядро, което излъчва колоритна светлинна енергия отвътре навън. Оксиморонно/противоположно е интровертното внушение, постигано чрез въздействието на тона в дълбочина. То въвлича зрителя навътре, в имагинерните пространства на творбата, като дематериализира повърхността – границата между реалността и магичния свят на емоцията.

        Оксиморонна е и творческата същност на Ангелина Павлова. Перманентно узнаваща принципите на авангардните школи, автори и технологии, тя формулира задачата си като преоткриване на вече откритото. Не се вълнува, че ще бъде уязвена за липсата на интерес към шокиращите, без аналогии, но и без бъдеще артистични жестове.

        Егоистично затворила се в творческия си процес, Ангелина Павлова влиза в следващия оксиморон – чрез творчеството си тя превръща личната си непроницаемост в път към другите. Както казва тя самата “Мислите, които се опитвам да внуша, са хармония и любов. Любовта си измервам в Стъкло.”

Ирина Аврамова

back to top